„EXEGI & NON EXEGI MONUMENTUM (ДЕРЖАВИН)”
Юрий Иванович Минералов (1948-2012 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
Юрий Минералов
EXEGI & NON EXEGI MONUMENTUM (ДЕРЖАВИН)
Не паметник е – бор е рано денем.
В Русия зима е с магична стръв:
на бора – клонка с ябълка червена.
(Не плод, а червенушка – мляко с кръв!)
Издигнат или не – да видят може.
Но злите ненавиждат там и тук.
Върви, където сочи пръстът Божи.
След теб пусни да кривуличи слух.
С ненавистта им славен си, пророче!
Проникнал си до вътрешния свят –
в Русия що за ветрове клокочат,
езици чужди в нея що кроят!
Ти дръзна в отвратителна година
родина да обичаш без ура.
Избра по края остър да преминеш.
Не празни приказки, дела избра.
А с православно слово – важно дело,
след твоя зов народът не мълчи.
Бродете, слава и поет, отделно!
На бора птичка пее, студ бучи!
* Exеgi & non exеgi mоnumеntum (лат.) – Издигнах & не издигнах паметник.
Ударения
EXEGI & NON EXEGI MONUMENTUM (ДЕРЖАВИН)
Не па́метник е – бо́р е ра́но де́нем.
В Руси́я зи́ма е с маги́чна стръ́в:
на бо́ра – кло́нка с я́бълка черве́на.
(Не пло́д, а червену́шка – мля́ко с кръ́в!)
Изди́гнат или не́ – да ви́дят мо́же.
Но зли́те ненави́ждат та́м и ту́к.
Върви́, къде́то со́чи пръ́стът Бо́жи.
След теб пусни́ да кривули́чи слу́х.
С ненавистта́ им сла́вен си, проро́че!
Прони́кнал си до въ́трешния свя́т –
в Руси́я што́ за ветрове́клоко́чат,
езици́ чу́жди в не́я што́кроя́т!
Ти дръ́зна в отврати́телна годи́на
роди́на да оби́чаш без ура́.
Избра́ по кра́я о́стър да преми́неш.
Не пра́зни при́казки, дела́избра́.
А с правосла́вно сло́во – ва́жно де́ло,
след тво́я зо́в наро́дът не мълчи́.
Броде́те, сла́ва и пое́т, отде́лно!
На бо́ра пти́чка пе́е, сту́д бучи́!
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Юрий Минералов
EXEGI & NON EXEGI MONUMENTUM (ДЕРЖАВИН)
Не памятник – сосна поутру рано.
Зима в России вечно с колдовством:
на хвойной ветке – яблоко румяно.
(Не яблоко, снегирь кровь с молоком!)
Воздвиг ли, не воздвиг – увидят позже.
Но злые ненавидят здесь и там.
Иди, как перст указывает Божий.
А слух пускай петляет по пятам.
Их ненавистью славен ты, пророче!
До сердцевины ты уже проник,
что за ветра на Русь наносят порчу,
и что плетет всяк чуждый в ней язык.
Да, ты дерзнул в премерзкую годину
Отечество невыгодно любить.
Ты выбрал острый край, не середину.
Ты выбрал делать, а не говорить.
А православно слово – тоже дело:
на зов твой не безмолвствует народ.
Бродите ж, слава и пиит, отдельно!
Мороз гудет, с сосны снегирь поет!..
---------------
Руският поет, писател, литературовед и литературен критик Юри Минералов (Юрий Иванович Минералов) е роден на 30 май 1948 г. в с. Суха Калигорка, Киевска област. Завършва филологическия факултет на Московския държавен университет. Доктор на филологическите науки (1987 г.), професор е по художествена словесност, преподава в Тартуския университет (1972-1987 г.) и в литературния институт „Максим Горки” (1987-2012 г.), където завежда катедра руска класическа литература и славистика. Член на Съюза на писателите на Русия. Заслужил деятел на науката на Руската федерация (2004 г.). Автор е на стихосбирките „Эмайыги” (1979 г.), „Красный иноходец” (1995 г.), „Хроники пасмурной Терры” (2000 г.), „О, солнце моё!” (2003 г.), „Река времён” (2008 г.) и на много литературоведчески книги и учебници като „Теория художественной словесности”, „Поэзия. Поэтика. Поэт”, „Так говорила держава. XX век и русская песня”, „История русской литературы (90-е годы XX века)”, „История русской словесности XVIII века”, „История русской литературы XIX века (1800-1830-е годы)”, „История русской литературы XIX века (40-60-е годы)”, „Поэтика. Стиль. Техника”, „Контуры стиля эпохи”, „Введение в славянскую филологию”, „Сравнительное литературоведение” и др. Умира на 29 август 2012 г. в гр. Люберци, Московска област.